Подготовка на основата
Основата за облицовката трябва да е направена от армиран студоустойчив бетон, да бъде равна, да има достатъчна носеща способност. Основата не трябва да има пукнатини, незакрепени детайли, вакуумни джобове, които могат да се напълнят с вода, което може да доведе до разрушаването на основата или до издуване на плочките при замръзване. Дебелината на армирания бетонен фундамент на пешеходните пътеки и площадки трябва да е не по-малко от 10 см, а пътеките пред входовете и площадките за паркиране на автомобили трябва да имат фундамент от армиран бетон с дебелина не по-малко от 20 см.

Повърхността на всяко стъпало на стълбището трябва да има ъгъл на наклон не по-малко от 2% в посока на наклона. Повърхността на пътеките, терасите или вътрешния двор трябва да има наклон не по-малко от 2% в посока на градината или улука.

При използването на плочки за полагане на терасата (тип вътрешен двор) с жилищен долен етаж, трябва да се обърне внимание на хидроизолационното покритие, за да се изключи възможността от проникване на влага. 

Повърхността на клинкерните плочи не е глазирана и има цвят на изпечена глина. В един кашон може да има плочки с различна тоналност. Затова преди да полагате клинкера е целесъобразно да подредите плочките в сух вид, за да получите най-добрия цветови ефект. Най-добър резултат се получава при смесването на 4 или 5 кашона клинкер. По този начин различните тонове на плочките ще бъдат разпределени равномерно. Полагането трябва да се извършва строго по посока на „релсите” на задната страна на всяка плочка.

Подготовка и нанасяне на разтвор или специално лепило за плочки
Предварително се уверете, че областта на прилагане на лепилото за плочки съответства на реалната. Разбъркайте разтвора, като спазвате инструкциите за приготвяне на сместа. 

Полагайте клинкера съгласно препоръките за използване на лепилото.
Особености на полагането и формирането на фуги при полагане на клинкер 
Клинкерните плочки имат малки разлики в размерите: по тази причина се препоръчва тези плочки да се полагат с добре изразена фуга, която може да варира от 6 до 10 мм (в съответствие с нормата DIN 18352), в зависимост от използвания материал и желания естетичен ефект. Оста на фугата винаги трябва да бъде праволинейна и паралелна на фугата, избрана за еталон. Очевидно е, че дебелината на фугите не може да бъде абсолютно еднородна и ще се променя в зависимост от разликите в размерите на плочките. При полагането на базовите плочки и стъпалата се препоръчва те да се подреждат по такъв начин, че каналите на обратната страна на изделията да са в една и съща посока за намаляване на малките разлики в размерите.

За получаване на най-добър резултат при изпълнение на фугите, трябва да се прилагат различни системи:
- да се използва системата на „шнура” на 4 или 5 фуги, като се спазва паралелността с фугата, избрана за еталон;
- да се използват продаващите се пластмасови кръстачки с различна дебелина, които облекчават полагането и подобряват външния вид на фугите.

Фуги за топлинно разширение
Трябва да се предвидят фуги за топлинно разширение, независимо от типа плочка. Повърхността между фугите за разширение не трябва да превишава 30-40 м2 в помещение и трябва да е по-малка, когато покритието се нанася в улични условия - 25-30 м2. В случаите, когато повърхността за полагане е ограничена от вертикални стени, фугата за топлинно разширение задължително се разполага по периметъра на площадката.

За запълване на фугата за топлинно разширение се използват специален полиуретанов или силиконов херметик, в точно съответствие с инструкцията за неговото използване. За да се предотврати замърсяването на плочките по време на затваряне на фугите трябва да облепите двете страни на фугата за разширение с бояджийска лента и след това да запълните фугата със силиконов херметик, след което да загладите силикона с големия си пръст, натопен в измиващ препарат и да отлепите бояджийското тиксо, като го накланяте назад и към фугата.

Почистване на повърхността 
Когато фугите изсъхнат напълно, измийте пода няколко пъти с достатъчно количество вода, като се уверите, че водата не се задържа никъде. Най-добър ефект за отстраняване на следи от циментов разтвор и мръсотия се постига при използването на струя вода от маркуч или апарат под високо налягане. Ако след няколко дни по плочките все още има следи от цимент, трябва да използвате специалните за тези цели вещества. След почистването подът трябва отново да се измие с достатъчно количество вода, като е желателно да се използва маркуч или апарат под високо налягане.

Инсталиране на стъпала
- Основата на стъпалата трябва да е добре изсъхнала, с правилната геометрия и без пукнатини. Специално внимание трябва да се обърне на качеството на външния ъгъл;
- Наклонът на хоризонталната повърхност в посоката на оттичане на водата трябва да бъде най-малко 2%;
- Препоръчва се първоначално да се направи сухо нареждане на стъпалата. Това ще позволи при необходимост да се направи изравнителна замазка и да се подбере добре общия рисунък на повърхността на стъпалата;
- Лепилото се нанася плътно по посока на линиите на цялото стъпало и чело както и на основата. Изключително важно е да не се допускат кухини при залепването;
- Челото на стъпалото се залепва, както е указано на рисунката. Залепват се първо стъпалата и след това се поставят челата с необходимите фуги – 10 мм;

- Запълването на фугите се извършва с еластични, водонепропускливи фугиращи смеси, подходящи за климатичните условия;
- Когато стълбите са ограничени със стени, препоръчваме да се постави фуга за топлинно разширение. Също така препоръчваме преди монтажа на стъпалата да се постави допълнителна хидроизолационна лента между стената и основата на стъпалото;
- Широките стъпала трябва да имат деформационна фуга на всеки 4 метра като ширината на тази фуга да не бъде по-малка от 10 мм.